Историята на българските преводи на Библията е дълбоко свързана с духовната и културната идентичност на българския народ. Началото ѝ се поставя още през IX век, когато светите братя Кирил и Методий създават славянската азбука и превеждат библейските текстове на старобългарски. Техните ученици продължават това дело, а старобългарските преводи стават основа на богослужението в целия православен славянски свят.
През следващите векове библейските текстове се разпространяват в различни ръкописни традиции, но нуждата от единен и официален превод на съвременен език става особено силна през XIX и началото на XX век. В отговор на тази необходимост, Българската православна църква подготвя и издава през 1924 г. Синодалната Библия — превод, който се основава на църковнославянската традиция, но е адаптиран към тогавашния книжовен български език.
Синодалната Библия се отличава с уважение към православното богословие, плавен език и вярност към литургичната традиция. Тя се превръща в най-широко използваното издание в Българската православна църква и остава основен текст за богослужение, лично четене и духовно обучение.
Днес българските читатели разполагат с различни преводи, но Синодалната Библия (1924) продължава да бъде класическият и най-разпознаваем православен текст, който предава неизменното библейско послание на разбираем и достъпен български език.